Blog

Публикацията е прочетена 7571 пъти!

Това е моята кратка история как една малка идея като семенце прерастна в нещо повече, разцъфна и разтвори своите цветове.

Винаги съм мислила, че човек е най-щастлив, когато следва мечтите си и не спира да се вдъхновява.
Няма значение дали ще практикуваме любимото си хоби, дали ще се разхождаме в планината, дали ще пътуваме, ще четем любимата си книга или ще се отдадем на децата и семейството си, накрая е важно да заспиваме щастливи от изминалия ден и да очакваме с нетърпение следващия.

Животът е кратък, понякога ни се струва дълъг, изморителен, красив, обещаваш, различен, но истината е, че той отлита неусетно.

Създаването на Mihaela’s little art беше нещо спонтанно, възникна в средата на не толкова далечната 2015 година, все още бях студентка в Националната Художествена Академия, като в същото време съчетавах ученето с работа.
Но в мен винаги е имало желание да творя и създавам, да търся нови идеи и да се вдъхновявам от всичко.
Ненадейно един ден се събудих с идеята да рисувам върху плат, вече имах предишен опит от гимназията, защото съм завършила Професионална гимназия по текстил и моден дизай (ПГТМД).
Отскочих набързо до арт магазина и награбих няколко текстилни бои, после до магазина за платове и се прибрах развълнувана и щастлива.
Започнах да рисувам, не можех да спра, не ми се спеше, в главата ми прескачаха милион идеи.
Първите изделия, които нарисувах бяха животни, израснала съм сред животни, вода и планини и всичко това ми е дълбоко на сърце.
Тук ще вметна, че съм безкрайно благодарна на моите баба и дядо, които ме отгледаха и ми дадоха едно прекрасно детство, изпълнено с игри, спокойствие, голяма радост и усмивки. Не мога да опиша всички прекрасни летa и ваканции, които съм изживяла… топли спомени за цял живот.
Съжалявам, че сега не са тук, за да видят пътя, по който съм поела и прекрасната ми малка дъщеря.

Ценете всеки един момент и давайте цялата си любов на хората, който обичате.

Сега нека да продължа с историята си 🙂
Дадох име на творчеството си, моето име, защото съм кръстена на дядо си и така Mihaela’s little art беше факт.
Благодарение на много мои познати, които ми помогнаха аз успях да достигна до повече хора.
Благодаря на всички, които ме подкрепиха и ми дадоха възможността да разцъфна!

На един етап от живота ми се наложи да оставя настрана рисуването и да се съсредоточа върху новата си работа, защото знам, че за да сме добри в нещо трябва да сме напълно отдадени.
Бях сигурна, че с изкуството отново ще се преоткрием, а от мен се искаше само да му дам възможност и време.
Всичко се слува с причина, дори да не го виждаме първоначално.

И тя се появи, моята малка дъщеря, която е истинска фурия, пълна с енергия, емоции и любопитство.
Нейната поява беше още едно изпитание за мен, понякога нещата в живота се случват със замах и лекота, друг път трябва да превъзмогнем себе си.
Но ето ни тук и сега, дните вече са по-различни, животът е по-различен, мисля, че човек трябвя да еволюира през всеки един етап от живота си.

Моята само двегодишна Елия ми даде най-голямото вдъхновение и възможност да правя това, което обичам.
Да рисувам, да творя, да търся нови възможности, идеи, да заспивам с копнежи и големи мечти!

За всяко едно арт късче, което създавам, търся най-добрия начин, по който може да се получи, искам и се стремя всеки детайл да е на мястото си.
Моето малко изкуство е резултат от дълги нощи прекарани в рисуване, шиене, мислене, реализиране на идеи, ранно ставане преди детето да се събуди, дълго търсене на подходящи материали и много, много КАФЕ, хихи.
Mihaela’s little art също е плод и на всички вас, които ме подкрепяхте и ми се доверявахте през изминалите две години, на моята дъщеря, на моето семейство, роднини и приятели. Всеки един има принос да стигна до тук.

Какво повече мога да кажа освен БЛАГОДАРЯ!

И така мили приятели, вдъхновявайте се и намирайте време да сте щастливи, защото тези емоции зареждат ума и тялото.